Диагностициране на лайм

  Лаймската болест се диагностицира клинично, въз основа на симптомите, обективни физически констатации (като еритема мигранс – ЕМ, лицева парализа или артрит) или история на възможно ухапване от заразени кърлежи, както и чрез серологични изследвания на кръвта. EM обривът не винаги прилича на мишена, т.е., той може да бъде червено петно през цялото време. При поставяне на диагноза на лаймска болест, лекарите трябва да вземат под внимание други заболявания, които могат да причинят подобни заболявания. Не при всички пациенти, заразени с лаймска болест ще се развива характерен обрив „мишена”, а и много от тях няма да си спомнят за ухапване от кърлеж.

  Поради трудността за култивиране на бактерии Borrelia в лабораторни условия, диагностиката на лаймска болест обикновено се основава на клиничните заключения от преглед и история на пребиваване в ендемични райони за болестта. Обривът EM, който не се среща във всички случаи, се счита за достатъчен, за да се установи диагноза на лаймска болест, дори когато серологични изследвания на кръвта са отрицателни, тъй като достатъчно количество антитела се образуват едва след няколко седмици в тялото. Серологични тестове могат да бъдат използвани за подкрепа на клинично съмнение за случай, но не са диагноза сами по себе си.

  Диагностиката на лаймска болест в по-късен етап често се усложнява от многостранния облик и неспецифичните симптоми, което кара един изследовател да нарече болестта “великият имитатор“. Лаймска болест може да бъде погрешно диагностицирана като множествена склероза, ревматоиден артрит, фибромиалгия, синдром на хроничната умора, лупус, болест на Крон или други автоимунни и невродегенеративни заболявания. Именно поради това някои наричат лаймската болест „болестта със сто лица”.

  Тестовете за антитела са най-често използваните тестове, за да помогне за идентифицирането на лаймска болест. Изследване за антитела може да се прави и на течност от гръбначния стълб или от някоя става. Може да отнеме от 20 дни до 2 месеца след заразяването, преди антителата да могат да бъдат открити при изследване на кръв. След образуването на антитела, обикновено остават във вашата система в продължение на много години, дори след успешно лечение на заболяването. Намиране на антитела срещу бактерии на лаймска болест не показва дали сте били заразени наскоро или някъде в миналото.

  Използват се няколко форми на лабораторно изследване за лаймска болест, някои от които не са достатъчно утвърдени. Най-широко използваните тестове са серологичните тестове, които измерват нивата на специфични антитела в кръвта на пациента. Тези изследвания могат да бъдат отрицателни в началото на инфекция, тъй като тялото не може да има значително количество на антитела, но те ​​се считат за надеждна помощ в диагностиката на по-късните етапи на лаймска болест. Серологични тестове за лаймска болест са с ограничена употреба при хора, при които липсват обективни признаци на лаймска болест, поради възможността за неверен резултат и цената на изследването.

  В България са въведени модерни методи за серологична и PCR (полимеразна верижна реакция) диагностика на инфекциите, предавани чрез кърлежи. Резултатите от сравнителните изследвания на пациенти с PCR (полимеразна верижна реакция) и ELISA насочват към следните по-важни обобщения:

1. PCR е основна алтернатива на серологичното изследване в съвсем ранния стадий на болестта преди етиологичното лечение. С PCR успешно са доказани 12,3% от болните с ранна лаймска борелиоза.
2. Най-подходящ материал за изследване с PCR е кожната биопсия от лезията еритема мигранс, което обаче е инвазивна процедура. В кръв от болните борелиите се доказват по-трудно и по-рядко, тъй като кръвта е неблагоприятна среда за борелиите. Взимането на урина обаче е неинвазивна процедура, а процентът на доказване на борелии в урината е сравним с този при изследване на кръв (6,8% доказване в урина; 7,4% в кръв).
3. Независимо от кожната локализация на инфекцията при еритема мигранс, доказването на борелиите в кръвта на болния говори за ранна хематогенна дисеминация.
4. Ранното антибиотично лечение бързо изчиства борелиите от кръвта на болните и те не могат да се докажат с PCR дори и скоро след началото на етиологичното лечение.
5. Сравнителните възможности на PCR и ELISA в съвсем ранния стадий на болестта са в полза на изследването с PCR. С PCR се доказва етиологичният агент преди образуването на специфичните IgM антитела и позитивирането на серологичните тестове. След 20–30 дни от началото на болестта, когато се образуват сигнификантни количества антитела, диагностичната стойност на PCR отстъпва пред възможностите на серологичните техники.

Източник: Дисертационен труд на Проф. д-р. Ива Христова. НЦЗПБ

  За други изследвания вижте следните страници:

1. Тестове за лаймска болест
2. CLIA тест за IgM / IgG
3. ЛТТ тест за лимфобластна трансформация (LTT)
4. Изследване в Германия

Тест за NK CD57 клетки

  В началото на XXI век научни открития на д-р Джоузеф Бураскано и д-р Рей Стрикър, директори на ILADS (Международно дружество за Лаймска болест и Асоциирани Заболявания) и опитни лекари доказват, че има корелация, показана между CD57 клетките убийци ​​и лаймска болест. Ето как се тълкуваше това:

  Знае се, че хроничната лаймска инфекция потиска имунната система. Лаймската спирохета може да засегне всички основни типове клетки на имунната система, но най-силно може да повлияе един специфичен подвид на естествените клетки убийци. Те се наричат подмножество CD57 и са част от имунната система, която се бори с рака. (Всъщност специалистите, които изучават тази взаимовръзка се опасяват, че хроничната лаймска болест може би подкопава способността на тялото да се бори с рака. Това може да е една от връзките на лаймската болест с развитието на лимфом).

  Според д-р Бураскано и д-р Стрикър, ниски нива на CD57 се среща при хроничен стадий на лаймска болест или когато болестта е активна повече от 1 година. Според тях броят отразява степента на заразяване.

• 0 до 60 показва тежко заболяване;
• 60 до 100 обхваща най-вече хроничен стадий на лаймска болест;
• 100-200 могат да покажат подобрение, но все още се нуждае от лечение;
• > 200 е нормално и безопасно да се спре лечението, без опасност от рецидив;

  През 2009 г. беше публикувано изследване на Американското Дружество по Микробиология, което доказа, че броят на клетките естествени убийци (NK – natural killer cells) не се различава между пациентите с пост-лечебен синдром на лаймска болест (ПЛСЛБ – хронична лайм), пациенти, които са се възстановили след лечение на лаймска болест и здравите контроли. Връзка към изследването и графиката на заключението – https://journals.asm.org/doi/10.1128/cvi.00167-09. 

  През 2010, на конференцията на ILADS, д-р Бураскано споделя, че потискането на CD57 може да настъпи както при заразяване с Borrelia (виж “Ко-инфекции“), така и в следствие на XMRV / HGRV.  Това е Xenotropic Murine leukemia virus-Related Virus – нов патоген, открит през 2006 г. На български език това е “вариантен ксенотропен миши левкемичен вирус” и според д-р Бураскано този вирус най-вероятно присъства при всички пациенти с хронична лаймска болест. На това събитие се дискутира, че причина за намаляване на CD57 може да е Chlamydia pneumoniae, както и когато човек получава реакция на Яриш – Херксхаймер при отмиране на патогени.

  При тези доказателства се заключава, че CD57 може би не е толкова специфичен за борелията, но все още се вярва, че това е важен маркер, който може да помогне за осигуряване на допълнителен поглед върху това дали някой може да има лаймска болест и кога може да е в състояние да спре антибиотичната терапия с по-ниска вероятност за рецидив. Източник: www.betterhealthguy.com

  Според информация от читател, тест за броя на CD57 клетки може да се направи в лабораторията в дъното на вътрешния двор на Пирогов, София, както и в болница Токуда, София, при професор Мария Николова. Важно е да се знае, че този показател не бива да бъде тълкуван еднозначно и самостоятелно, тъй като други вируси също му влияят. Например цитомегаловирус, вирусът на Епщайн-Бар (гама-херпесен вирус тип 4) и херпес вирус тип 6, също намаляват значително нивото на клетките CD57 в организма.