към част I ⇔ част II
Продължение от част I
Тук са представени няколко случая на пациенти от практиката на д-р Роналд Д. Уитмонт (Ronald D. Whitmont, M. D.), сертифициран интернист и лекар по Класическа хомеопатия, практикуващ от 1995 г. в Райнбек, Милъртън и Манхатън, Ню Йорк. Той е основополагащ дипломат на Американския Борд за Холистична Медицина, Президент на Хомеопатичното медицинско дружество на щат Ню Йорк и ковчежник на Американския Институт по Хомеопатия. Следните няколко случая са взети от неговия сайт: www.homeopathicmd.com
Пациент 3: Етап трети, късно хронично заболяване.
Състояние: Двадесет и шест годишна жена е прегледана през юли 2006 г.. Тя се оплаква от усложнения в резултат от хронична, повтаряща се лаймска болест, диагностицирана 8 години преди това. Дала е положителна проба за лаймска болест, Ерлихиоза и Бабезиоза и е претърпяла продължително лечение за всяка от тези болести, включително продължителни курсове на перорални, интравенозни и интрамускулни антибиотични терапии. Нейните симптоми сега включваха две “големи кризи” годишно, които включвали симптоми като горещи вълни, гастралгия, артралгии, анорексия, схващане на тила, объркване на сетивността и когнитивността, затруднена концентрация и пълно изтощение. Всяка голяма криза обикновено продължавала няколко месеца и леко се смекчавали от продължителни курсове на перорални или интравенозни антибиотици.
Също така страдала от хронични дневни симптоми на тежка умора и стомашно-чревни заболявания, включени подуване на корема, пълнота, лесно засищане, често оригване, гадене, повръщане, мускулни крампи, водниста диария със слуз, редуваща се със сухи изпражнения и запек. Симптомите на ранно засищане и гастропареза пречат за наддаване на тегло. Тя е била хронично с поднормено тегло и страдала от недохранване, след започване на конвенционалното лечение с антибиотици за лаймска болест.
В продължение на 3 години не е имала месъчен цикъл. Списъкът на медикаменти, с които е била лекувана, включва Роцефин, Zithromax, mepron, bicillin, Larium, Malarone, доксициклин, Flagyl, и различни цефалоспорини. Също е получила лечение и с reglan и zelnorm. Текущите лекарства включвали препарат от щитовидната жлеза, кларитин и тинидазол. По време на лечението си, тя развива голям набор от усложнения, включително хипотиреоидизъм, кандидоза, холелитиаза (което води до холецистектомия), гастропареза, чревен дисбаланс, очна тромбоза със запушване на ретиналната вена и запек.
Заключение: Етап трети на лаймска болест със засегнати много системи и провал на лечението с антибиотици.
Лечение: Дава и се хомеопатичното лекарство Abrotanum Artemisia в Q1 форма, приложено веднъж дневно.
Първото проследяване се провежда един месец по-късно, през август 2006. По това време тя отбелязва общо подобрение във всички области. Тя обръща внимание на развитието на първоначално влошаване на нейните симптоми по отношение на стомашно-чревния тракт, което е последвано от бързо увеличаване на апетита и скромно наддаване на тегло.
Следващата серия от проследяващи прегледи се случват между октомври и май 2007 г. Тя отбеляза непрекъснато подобрение и стабилитет във всички области. Въпреки че този случай има проследяване само малко над една година, все пак е важно, тъй като тежестта и периодичността на симптомите (които тя е изпитвала в продължение на осем години) са променени веднага след хомеопатичната намеса.
Abrotanum ARTEMISIA е известно, че е свързано с недохранване, измършавяване и крайно изтощение. То е било избрано въз основа на всички нейни симптоми по време на прегледа. Лечението в този случай следва индивидуалните прояви на заболяване на пациента, без особен акцент върху потискащия характер на предишните лечения или действителната диагноза на лаймска болест. Очаквам, че може да се наложи да и се даде нозод на болестта, в някакъв момент в бъдеще, но времето на това лекарство ще се определя от нейния клиничен напредък, а не с формули.
ДИСКУСИЯ
Важно е да се разпознаят клинични прояви на лаймска болест и други пренасяни от кърлежи болести, както и да разберат възможностите за лечение за тези състояния, в това число както на обикновеният алопатичен подход, така и на хомеопатичния подход.
Използването на антибиотици в съответствие със стандарта на конвенционалните грижи не гарантира излекуване на тези заболявания. Поради тази причина, някои власти съветват за лечение да се ползват протоколи, в които се включва употребата на антибиотици за неопределено време. Резултатът от този подход е все по-голям брой на повтарящи се и хронични случаи, за които е трудно да се управляват или дори да се включат в ясни диагностични категории.
Тази ситуация създава редица различни дилеми сред конвенционалните алопатични лекари, не само в диагностиката, но също така и в управлението и правилната употреба на антибиотиците. Тъй като алопатичната система на лечение се основава на диагнозата, първата спънка, която може да се получи, която да попречи на подходящо лечение, е ако диагнозата не е ясно определена. След като диагнозата е определена, има още въпроси, свързани с подходящата дължина на антибиотична терапия и справянето с неуспех от лечението.
За разлика, класическата хомеопатични парадигма не се основава на диагноза, а върху конкретните характерни симптоми и история на всеки отделен пациент. Хомеопатът приема, че всеки случай представлява уникална комбинация от симптоми, които могат да бъдат лекувани безопасно, независимо от диагнозата. Потвърждаващо лабораторно изследване е полезно при определянето на името на заболяването, но не и при избора на лечение. Изборът на хомеопатично лекарство се задвижва от субективня модел на симптомите, а не от диагностичния етикет на заболяването. Този подход се прицелва в специфичния модел на смущения в индивида. Изглежда това се случва без да се провокира резистентност на болестта, а по-скоро се наблюдава резистентност на приемника. Необходимо е по-нататъшно проучване, за да се оцени точно какви системи са въвлечени в този процес и до каква степен.
Хомеопатичните методология не е твърда. Фармакопеята предлага изключително широка гама от възможности за лечение. Съществуват известен брой различни стилове, включително класическа хомеопатия, които правят прилагането на хомеопатичните принципи изключително гъвкаво. В сравнение с конвенционалните антибиотици, хомеопатията предлага много повече предимства, отколкото недостатъци. Антибиотиците могат да имат определен лечебен ефект, но като цяло те не са толкова ефективни при лечение на лаймска болест, както би могло да се желае. Тяхната ефективност варира в различните етапи на лаймска болест. Приемането на това разбиране ще помогне да се определи кога използването им ще бъде повече или по-малко полезно и кога хомеопатията ще бъде предпочитан метод за намеса.
Продължителната употреба на антибиотична терапия е свързана с по-голям риск и вероятността от развитие на резистентност към лекарства. Това явление е огромен световен проблем, и е най-вече в резултат на една история на безразборно прекалената употреба на тези агенти в областта на медицината и селското стопанство. Въпросът за резистентността, с последващото развитие на рецидивиращи инфекции, хронични инфекции и разпространението на прогресивно-силни щамове на микроорганизми е във фокуса на обширно разследване и загриженост.
Антибиотиците наистина играят ключова роля в лечението на тежки инфекции, но при онези инфекции, които са по-малко тежки тези лекарства могат да работят срещу лечението на болестта. Налице е ясно доказателство (често пренебрегвано), че тези средства действително забавят развитието на имунитет на болния, като в същото време спомагат за достигане на състояние на постоянно заболяване, поради множество фактори, свързани с тяхната употреба.
Гудман и Гилман заявяват във „Фармакологичната основа на Терапията”:
„Друг интересен обрат, който може да повлияе върху ефикасността на антимикробна терапия е, че тези агенти (антибиотици) са показали, че афектират различни имунни отговори и реакции на болния, включващи хемотаксиса на левкоцитите, лимфоцитната и моноцитна трансформация, производството на антитела, фагоцитоза, и микробицидното действие на полиморфонуклеарните левкоцити. Докато не е известно клиничното значение на тази имуносупресия, тези наблюдения би трябвало да помогнат да се ограничи безразборното използване на антибиотици. Тези явления са супресивни в природата и ще допринесат пряко за ресистентността на болестта и хроничните заболявания.
Самуел Ханеман предвижда тази дилема, когато пише в параграф 60 от Органон:
„Когато тези болни последици възникват от антипатичното използване на лекарства (както може съвсем естествено да се очаква), конвенционалният лекар вярва, че може да помогне на неговата кауза като дава, при всяко ново влошаване, по-силна доза от лекарството. Това води само до краткотрайно успокояване. Тъй като това изисква все по-висока интензификацията на палиативното средство, това със сигурност води или до друга, по-голяма болест или често дори до неизлечимост, опасност за живота или дори смърт, но никога до излекуването от болест, която е стара или много стара.”
Тъжният резултат на този конвенционален антибиотичен подход е, че тези агенти се използват прекомерно и с течение на времето хората стават все по-зависими от периодичната им повторна употреба, за да облекчат болките им. С тези практики идва развитието на хронично състояние на заболяването и зависимостта от лекарства. Тези резултати често са погрешно интерпретирани от конвенционалните лекари и вината за тях се стоварва или върху заболяването или върху пациента, като по този начин се осигурява оправдание за лечението. По този начин, алопатичните практики винаги са успявали да се застъпят за собственото си съществуване дори пред самото наличие на емпирични доказателства, че други, може би по-малко “логични” (хомеопатични) терапии, осигуряват лечебни процедури с далеч по-малко заболеваемост и смъртност.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Хомеопатичното лечение е доказало в световен мащаб ефективността си при лечението на широк спектър на инфекциозни заболявания. Механизмът, чрез които тези агенти работят, остава неизвестен, но те изглежда да поддържат функцията на имунната система, а не да я потискат. Разумното използване на класическия хомеопатичен метод е доказано клинично ефективен при превенцията и лечението на заболявания като лаймска болест във всички клинични етапи. Хомеопатията е жизнеспособен и ефективен метод на лечение на лаймска болест и други инфекциозни заболявания. Клиничният опит показва, че разумното използване на хомеопатични лекарства, които се прилагат чрез класически хомеопатични подход е отличен метод на лечение на лаймска болест. Това е подход, който е достоен за по-нататъшно проучване и прилагане.
Райнбек, Ню Йорк, май 2007
Източник: Д-р Роналд Д. Уитмонт (Ronald D. Whitmont, M. D.) е сертифициран интернист и лекар по Класическа хомеопатия, практикуващ от 1995 г. в Райнбек, Милъртън и Манхатън, Ню Йорк. Той е основополагащ дипломат на Американския Борд за Холистична Медицина, Президент на Хомеопатичното медицинско дружество на щат Ню Йорк и ковчежник на Американския Институт по Хомеопатия. Дискусията и данните са взети от: www.homeopathicmd.com