Значими учени, които правят изследвания върху лаймска болест и се опитват да намерят ефективно лечение

Всички коментари и анализ на официалните публикации са на Yanko Marinov от групите за взаимопомощ за лаймска болест във Facebook. Неговите неуморни усилия и работа по темата увеличават знанието в българските среди и допринасят за повишаване на културата на българския пациент с лаймска болест.

Ключовите думи към изследванията са удебелени. Това е втората от две страници, посветени на учени, изследвания и публикации. Повече за публикациите на екип от Институт Джонс Хопкинс (Johns Hopkins) – J.Feng, Sh. Zhang, Y. Zhang, вижте на страницата “Проучвания на екип от Джонс Хопкинс Университет“.

1. Ева Шапи и екип (Eva Sapi, Lyme Disease Research Group, Department of Biology and Environmental Sciences, University of New Haven, New Haven, CT, USA)

През 2017 бе публикувано дългоочакваното in vitro изследване на екипа на Eva Sapi (New Haven) за бактерицидната (борелицидната) функция на пълната пчелна отрова и изолирания от нея мелитин (уникален линеен полипептид с 26 аминокиселини) – www.mdpi.com

Както ясно се вижда от таблиците с диаграми и микроскопски снимки, Borrelia са много по-устойчиви от наблюдаваното преди това. Според този пионерен екип, който за първи път приложи методите за нова визуализация върху Borrelia и за първи път диференцирано изследва плеоморфизма на Borrelia, нито един единичен антибиотик няма добра функция срещу тези бактерии.

Изненадващо в резултатите на Eva Sapi, дори откритата от екипа на Y. Zhang от Johns Hopkins като “напълно ерадицираща Borrelia” тройка антибиотици даптомицин + цефоперазон + доксициклин не унищожава напълно лаймските бактерии.

В новата студия Ева Шапи и екип включват наблюдение на чувствителността не само на спирохетните форми на Borrelia, но и на перзистери и на образуваните от тях биофилми, които са най-резистентните на антибиотици форми на тази бактерия. Eva Sapi е първият микробиолог, който доказва биофилмите на Borrelia и за първи път ги изследва с атомно-силова микроскопия.

Това изследване на Eva Sapi демонстрира, че пълната пчелна отрова и мелитинът значително редуцират, както делящите се спирохети и перзистерни форми на Borrelia, така и намаляват количеството и/или видимостта на техните биофилми. За съжаление, това се наблюдава само при изключително висока концентрация на пчелна отрова и мелитин, като установената MIC (минимална инхибиторна концентрация) не би била постижима in vivo (в човек).

Въпреки това, има многобройни съобщения за подобрение на лаймската симптоматика от емпирично лечение с пчелна отрова, поради което всъщност са предприети тези микробиологични тестове in vitro. Съдейки по минималните количества пчелна отрова, които се използват в апитерапията при перзистираща лаймска болест, влиянието може да се отдаде не толкова на антимикробната функция, колкото на имуномодулиращия ефект и стимулацията на макрофагите.

Визуализация на биофилмите тя представя в няколко екипни изследвания:

Evaluation of in-vitro antibiotic susceptibility of different morphological forms of Borrelia burgdorferi 2011,(www.ncbi.nlm.nih.gov) – статия, която днес е методологичен еталон и демонстрира, че традиционно използваните антибиотици имат слаба или никаква функция при плеоморфизма на Borrelia, което обяснява перзистиращата след антибиотично лечение лаймска болест (борелиоза);
Evidence of In Vivo Existence of Borrelia Biofilm in Borrelial Lymphocytomas, 2016 (www.ncbi.nlm.nih.gov ) – ин виво доказване на биофилмите на Borrelia и изключително важен биохимичен анализ на състава на самите биофилми, което дава възможност за търсене на техни селективни инхибитори;
Effectiveness of Stevia Rebaudiana Whole Leaf Extract Against the Various Morphological Forms of Borrelia Burgdorferi in Vitro 2015, (www.ncbi.nlm.nih.gov) – където изследва in vitro борелицидната функция на пълен извлек от стевия (Stevia rebaudiana). За съжаление, без изолиране на конкретните активни вещества и специално разработване на „доставчик“ , стевията засега е неизползваема за лечение на лаймска болест. Дали поради неусвоимостта на активните вещества или тяхното бързо метаболизиране, клиничните изпитания на пълен извлек на стевия не показват никаква функция при лечение на лаймска болест, нито се наблюдава подобрение на симптоматиката на болните (Richard Horowitz).

Източник: Y. Marinov: www.facebook.com/permalink

2. Megan Weitner (работи в екипа на Y. Zhang от лабораторията в Johns Hopkins Bloomberg School of Public Health)

Перорални и нетоксични (или по-скоро нискотоксични) антибиотични комбинации с/у Borrelia, изследвани в дипломната работа на Megan Weitner. Впечатляващото е, че повечето от тези комбинации (с изключение на метиленовото синьо) отдавна се използват от LLMD (лаймски-запознати лекари) в Европа и САЩ, макар да са открити “емпирично”.

Ето и заключенията от резюмето на дипломната работа:

Срещу стационарната фаза на Bb. най-висока активност показват вещества, освобождаващи свободни радикали съвместно с инхибитори на протеиновия синтез и в-ва, които разрушават клетъчната стена:

cefuroxime + artemisinin + azithromycin,
cefuroxime + methylene blue + azithromycin,
cefuroxime + methylene blue + nitrofurantoin
cefuroxime + artemisinin + nitrofurantoin

С най-висока активност при перзистерните популации са следните комбинации:

cefuroxime + rifabutin + hydroxychloroquine
cefuroxime + nitrofurantoin + rifabutin
cefuroxime + doxycycline + rifabutin
rifabutin + fluconazole

Жалко е, че авторката не е включила и други перорални нетоксични антибиотични в-ва, които самостоятелно са показали висока борелицидност – като например гемифлоксацин, тинидазол, миноциклин, рифампин и т.н.

Дипломната работа можете да разгледате тук: “Megan Weithner thesis (2016)“

Други проучвания на групата с основен контрибутор Megan Weithner: www.researchgate.net

Източник: Y. Marinov – www.facebook.com/permalink

3. Гемифлоксацин – антимикробно лекарство флуорохинолон

Статия за гемифлоксацин и функцията му in vitro при лаймска болест, като той е на първо място по борелицидност от флуорохинолоните – най-ниска MIC и MBC. Гемифлоксацин се използва за потискане растежа на ракови клетки.

Cпиpoxeтнитe фopми oбичaйнo ca нaй-чyвcтвитeлни нa xинoлoнa гeмифлoĸcaцин (нямa гo в Бългapия, мoжe дa ce дocтaви oт Typция), и пo-мaлĸo чyвcтвитeлни ĸъм лeвoфлoĸcaцин и oщe пo-мaлĸo ĸъм ципpoфлoĸcaцин – www.nсbі.nlm.nіh.gоv

Източник: Y. Marinov: www.facebook.com/permalink

Споделете знанието