Значими учени, които правят изследвания върху лаймска болест и се опитват да намерят ефективно лечение

Всички коментари и анализ на официалните публикации са на Yanko Marinov от групите за взаимопомощ за лаймска болест във Facebook. Неговите неуморни усилия и работа по темата увеличават знанието в българските среди и допринасят за повишаване на културата на българския пациент с лаймска болест.

Ключовите думи към изследванията са удебелени. Това е първата от две страници, посветени на учени и публикации.

Екип от Университет Джонс Хопкинс (Johns Hopkins University) – Jie Feng, Wanliang Shi, Shuo Zhang & Ying Zhang.

Статиите на микробиологичния екип, начело с професор Ying Zhang, изследващ с най-новите методи чувствителността на borrelia burgdorferi към антибиотици и други вещества.

От 2014 година насам всяка тяхна нова публикация или участие в конференция е значима.

1. Първата статия относно Borrelia (2014) – “Identification of novel activity against Borrelia burgdorferi persisters using an FDA approved drug library“

В нея откриха, че даптомицин има най-добра функция срещу перзистерите, но не и срещу спирохетните форми. Дори и в големи концентрации (непостижими в човек) след него има растеж на спирохетни форми. В едно интервю Zhang споделя, че уводът им е бил спуснат от редакторите (че само 20% не могат да се излекуват и имат “субективни” симптоми, че обикновено лаймската се лекува с антибиотици, и че не е доказано, че перзистерите са причина за симптомите и за PTLDS – Post-treatment Lyme disease syndrome).

Бисмут е на второ място след даптомицин, на трето е Quinine hydrobromide (и двата са забранени за лаймска от CDC), а на четвърто е цефоперазон. Следва Cephalothin, Ванкомицин (отново не се препоръчва от CDC), Ticarcillin, Streptomycin, и чак тук идва място на традиционния Цефтриаксон, който няма нито вътреклетъчна функция, нито минава кръвномозъчната бариера (преминава само при менингит!). Quinine hydrobromide е с по-добра функция от цефтриаксон и дори от цефоперазон.

Таблицата е тук – www.tandfonline.com

Артемизинин – също е включен в разработките на тяхната докторантка Megan Weitner (виж другата страница “Учени, проучвания и изследвания“. За съжаление артемизинин има кратък полуживот и лоша бионаличност. Но пък има функция и срещу вируси, паразити, вирусни тумори, ракови клетки, а и е имуномодулатор. Като цяло е нетоксичен в малки дози 200-300 мг и кратки курсове.

Карбомицин – сред “новите вещества” може да се отбележи един стар макролид, днес използван само за ветеринарни цели, който има функция и към спирохети и към перзистери, поради това един ден може да бъде използван за дългосрочна монотерапия – карбомицин. Заради огромната аудитория и световното внимание към статията сп. “Нейчър” я препубликува на сайта си – www.nature.com

2. Много важна за бе публикацията им под форма на писмо (отново излезе и на сайта на сп. Нейчър), в която се изследва генетичният код на перзистерите и цистните форми, породени от удар с амоксицилин и доксициклин.

Изследваха кои протеини и ДНК сегменти са ключови в протективните и възстановителните механизми на борелиите. В края говорят дори за терапевтична ваксина за такива форми. Към настоящия момент терапевтична ваксина е недостижима химера по много причини (2015). “Persister mechanisms in Borrelia burgdorferi” – www.tandfonline.com

Перзистери (персистери – вариант на нормалните бактерии, които са устойчиви на антибиотици):

Екипът на J. Feng и Zhang от John Hopkins още веднъж потвърди образуването на перзистерни форми на Borrelia (бактерията на лаймската болест). Това обяснява продължаващите симптоми на милиони хора с лаймска болест след края на официалното лечение. Лаймската болест е хронично заболяване, а предписваните за нея антибиотици са неспособни да ерадицират бактериите, а само ги превръщат в други морфологични образувания на Borrelia (виж биология на борелията). Бе доказано като факт отдавна изказаното предположение, но отричано от CDC, както и от българските “клиницисти” (ВМИ) и “микробиолози” (НЦЗПБ), че структурата на генома, както и външния флагелан, след удар с антибиотик се променя. Така вече е неопровержимо, че съвременните тестове са напълно неадекватни – точността им е колкото при игра на “ези-тура”. Изследването е публикувано в уважаваното микробиологично списание EMI и на стената на Нейчър (2015) – списанието с най-голямо влияние – www.nature.com

3. Публикуваха статия за допълнителните вещества от FDA, с по-ниска функция към перзистери – в нея най-важно бе, че много от антимикотичните средства (които повлияват биофилмите) и азолите също редуцират, макар и по-слабо, перзистерите. Но отново никакъв окончателен резултат – www.mdpi.com

4. Дотук статиите им са за вещества от банката на FDA. И тъй като те се оказаха неспособни да ерадицират (елиминират) бактериите, посегнаха към фонда на NCI. Статията за веществата от NCI не доведе до практически опит, освен да покаже, че онко-антибиотиците имат функция, но в непостижима в човек концентрация. И дори и след тях, при културиране, бактериите отново нарастват – “Identification of new compounds with high activity against stationary phase Borrelia burgdorferi from the NCI compound collection”

5. През 2015 излезе статията им за комбинациите – тройката антибиотици Даптомицин + Цефоперазон + Доксициклин.

Единствено при нея няма растеж. За съжаление, резултатът in vivo (в човек) е непостижим, тъй като и даптомицин, и цефоперазон действат извънклетъчно и нямат никаква пенетрация в ЦНС, а доксициклин – само 40%. Показаха, че обичайните “лаймски” антибиотици, както и другите антибиотици, и изобщо никакви антибиотици не убиват борелиите – в тези таблици е много красноречиво показано какъв ефект постигат различните антибиотици. В сравнение с Borrelia burgdorferi (лаймската бактерия), коли бактериите са детска играчка – след доксициклин, амоксицилин и цефтриаксон при тях почти няма перзистери – www.journals.plos.org

6. В нея се разглеждат перзистерите, породени от Амоксицилин, Доксициклин, Пеницилин и Цефтриаксон.

Постижението е следното – оказва се, че макар няколко хинолона (Y. Marinov – предпочитам да се наричат квинолони) и артемизинин (много известно противомаларийно лекарство – артемизинин и неговите деривати са многообещаващи онкотерапевтици, откривателката му има Нобелова награда за 2015, което породи и много спекулации) да имат добра функция в тройна комбинация, бактериите след културиране отново се делят.

Спирохетните форми обичайно са най-чувствителни на хинолона гемифлоксацин (няма го в България, може да се достави от Турция), и по-малко чувствителни към левофлоксацин и още по-малко към ципрофлоксацин – www.ncbi.nlm.nih.gov

Изненадващото постижение при Y. Zhang е, че за перзистерните форми образувани след 3-дневна инкубация при 50mg/ml !!! доксициклин, амоксицилин, пеницилин, и цефтриаксон, е обратно – те са по-чувствителни към ципрофлоксацин. И отново и единствено в даптомицин+цефоперазон и доксициклин няма растеж и полиморфните бактерии са ерадицирани (елиминирани) – www.frontiersin.org

7. Публикация, която опроверга теорията на Sharma & Kim Lewis, че с пулсиращо прилагане на цефтриксон се ерадицират всички борелии (интервал без антибиотик само един ден обаче) – www.ncbi.nlm.nih.gov

8. Етерични масла от риган, канела и карамфил, както и карвакрол (основно вещество в ригановото масло) стерилизират напълно Borrelia при много ниски концентрации. В експериментите, функцията им е сравнена с тройната комбинация антибиотици даптомицин, цефоперазон и доксициклин. От излизането на тези две статии всички лаймско-болни буквално се тъпчат с тройката етерични масла, но подобрението не е толкова значително, колкото се очаква – www.biorxiv.org

9. Излезе и изследване за високата активност на още няколко етерични масла (06.02. 2018). В новия експеримент се допълва, че при концентрация 0.1% пет масла постигат пълно елиминиране на бактериите – чесново, бахарово, миро, hedycheim и litsea cubeba. А чесновото етерично масло и канеления алдехид успяват да постигнат пълно ерадициране без прорастване и при концентрация 0.05% (около 0.5 мкг/мл).

Дори при концентрация 0.02% (около 0.2 мкг/мл) канеленият алдехид все още е имал инхибираща функция.

Все още малко се знае за бионаличността на тези етерични масла, както и способността им да пенетрират в тъкани, вътреклетъчно и в ЦНС. В момента се разработват “доставчици” от няколко екипа – наноенкапсулиране и т.н. с цел подобряване на бионаличността им – www.biorxiv.org

Източник: Y. Marinov – www.facebook.com/groups/1710067495945200

Dr. Ying Zhang – Challenges of Post Treatment Lyme Disease Syndrome

Видео презентация от Y. Zhang (на английски), в която обяснява за предизвикателствата при лечението на хронична лаймска болест или както често я наричат – PTLDS (Post-Treatment Lyme Disease Syndrome).

Обяснено е и защо текущите препоръчани лечения с единични, а дори и комбинирани антибиотици, не работят.

Как борелията променя морфологията си, променя антигенната протеинова експресия, убягва от имунната система и постига жизнена и съществуваща форма, която обаче не може да бъде културирана и показана на по-скептичните и консервативни учени и лекари, за да бъдат убедени.

Разказва и за изследването на Stephen W. Barthold и екип, което доказва възраждането (resurgence) на борелия 12 месеца след проведено 30 дневно лечение с цефтриаксон в мишки. Цяла година след това лечение, в тялото на мишките не се установява ДНК материал от борелии, но в един момент, след 12тия месец започва да се появява, сякаш се съживява от нищото.

Прави аналогия с лечението на туберколоза, при което се използва комбинация от лекарства, включващо специално лекарство против перзистери – пиразинамид.

За лечение на лаймска болест, ние се нуждаем от подобно лекарство, което е насочено към персистерната форма, лекарство, което е насочено към растящата форма и лекарство, което работи върху растящата и нерастящата форма. Т.е. комбинация от 3 лекарства би имала успех при лечението.

Засега няма открита такава работеща комбинация, но се работи по въпроса и не трябва да се губи надежда.