Като първа линия за лечение на лаймска болест се използват антибиотици. Най-подходящо антибиотично лечение зависи от състоянието на пациента и стадия на заболяването. Според Американското дружество за инфекциозни болести (IDSA), антибиотиците, от които може да се избира са доксициклин (при възрастни), амоксицилин (при деца), еритромицин (за бременни жени) и цефтриаксон, с лечение в продължение на 10 до 28 дни. Алтернативен избор са цефуроксим и цефотаксим. Лечението на бременни жени е подобно, но тетрациклин не трябва да се използва.
⇒ Пълните насоки за клинична оценка, лечение и превенция на лаймска болест, издадени от Американското дружество за инфекциозни болести (IDSA), можете да намерите на този линк (на английски език).
Двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано многоцентрово клинично проучване показва, че три седмици на лечение с венозно цефтриаксон, последвано от 100 дни на лечение перорално с амоксицилин не подобрява симптомите повече, отколкото само три седмици на лечение с цефтриаксон. Изследователите отбелязват, че резултатът не трябва да бъде оценяван след първоначалното лечение с антибиотици, а по-скоро 6-12 месеца по-късно. При пациенти с хронични симптоми след края на лечението, устойчивите положителни нива на антитела не изглежда да предоставят някаква полезна информация за по-нататъшни грижи за пациента.
В по-късните етапи, бактериите се разпространяват из целия организъм и може да преминат през кръвно-мозъчната бариера, усложнявайки инфекцията и правейки я по-трудна за лечение. Късно диагностицирана лаймска болест (хронична лаймска болест) се третира с перорални или интравенозни антибиотици, най-често цефтриаксон за най-малко четири седмици. Миноциклин се използва и за невроборелиоза, поради способността му да преминава през кръвно-мозъчната бариера.
За ранни случаи, навременно и продължително лечение често е достатъчно да излекува пациента. Въпреки това, тежестта и лечението на лаймската болест може да се усложни поради късното диагностициране, неуспех на лечението с антибиотици, както и едновременно инфектиране с други пренасяни от кърлежи заболявания (ко-инфекции), включително ерлихиоза, бабезиоза и имунна супресия в пациента.
Анализ, публикуван през 2005 г. установява, че някои пациенти с лаймска болест имат умора, ставни или мускулни болки и неврокогнитивни симптоми, запазващи се в продължение на години, въпреки антибиотично лечение. Показано е, че пациенти с късен етап на лаймска болест изпитват физически недъзи, съпоставими с тези при остра сърдечна недостатъчност. В редки случаи, лаймската болест може да бъде фатална.
Много от пациентите съобщават, че най-неприятният аспект на болестта е липсата на разбиране сред работодателите, семейство и приятелите. Умората, която го придружава, може да бъде възприета като симулиране, особено след втората и третата седмица на лечението на заболяването.
В допълнение:
Ръководство, основаващо се на факти и данни за лечението на пациенти с лаймска болест, е разработено от Международно дружество за Лаймска болест и Асоциирани Заболявания (International Lyme and Associated Diseases Society – ILADS). Указанията са насочени към три клинични въпроса:
- полезността на антибиотична профилактика при сигурни ухапвания от кърлежи;
- ефективността на лечението на еритема мигранс;
- ролята на повторно антибиотично лечение при пациенти с устойчиви прояви на (персистираща) лаймска болест.
Новото ръководство е предназначено за употреба от медицинските работници, които диагностицират и лекуват пациенти с лаймска болест, като то трябва да замести старото, издадено от Международното дружество за Лаймска болест и Асоциирани Заболявания през 2004 г. Клиничните практики и насоки са предназначени за подпомагане на клиницистите при представянето на препоръки за лечение, основани на доказателства. Ръководството на ILADS не е предназначено да бъде единственият източник на насоки при лечението на лаймска болест и то не трябва да се разглежда като заместител на клинична преценка, нито се използва самостоятелно за изготвяне на протоколи за лечение.
⇒ За съжаление нямам възможност да преведа цялото ръководство на ILADS, можете да го изтеглите в pdf формат на английски език от тук: “Оценка на данни и общи препоръки за лаймска болест: клинична дейност при ухапване от кърлеж, обриви еритема мигранс и персистираща (неподдаваща се на лечение) лаймска болест.“
⇒ Ръководството можете да четете онлайн тук: Evidence assessments and guideline recommendations in Lyme disease: the clinical management of known tick bites, erythema migrans rashes and persistent disease
=> Следва: по-пълна информация за лечение с антибиотици
При борелиоза се препоръчва лечение за намаляване на продължителността на заболяването и предотвратяване на евентуална прогресия. Спирохетите борелия бургдорфери sensu lato са чувствителни към някои антибактериални препарати. Средство на избор са полусинтетичните пеницилини, цефалоспорините, макролидите, някои флоуроквинолони и пр.
Българските методи на лечение се различават дори и от одобрените американски указания и клинични пътеки предимно по по-късата продължителност на лечението, но може да има и други характерни различия в дозировката на антибиотиците. В България методите за лечение, включени в клиничните пътеки се основават на остарели справочници по инфектология, които се нуждаят от редактиране и преосмисляне.
Пълно елиминиране на перзистентните форми и на обвитите с биофилм микроколонии на борелии in vitro е постигнато изключително трудно и то само с едновременна комбинация от няколко синергитиращи си антибиотични препарата. Засега единственият опит за откриване на насочено средство за конкретна борба с борелиите е чрез инхибиране на осигуряващия оксидазата манган-пренасящ протеин. Понастоящем към антибиотичното лечение се добавят и методи за разпръскване и инхибиране на биофилмите (Biofilm Dispersion and Inhibition), предпазващи бактериалните колонии.
Необходимо е да се обърнете към специалист по инфекциозни болести в най-близкото специализирано лечебно заведение.
Източник: www.bg.wikipedia.org/wiki/Лаймска_болест