Какво е артрит при лаймска болест?
Лаймският артрит е едно от заболяванията, които се причиняват от бактерията Borrelia burgdorferi (лаймска борелиоза), която се предава от ухапване на кърлежи, включително Ixodes ricinus. Докато кожата, централната нервна система (ЦНС), сърцето, очите и други органи могат да бъдат цел на инфекцията с Borrelia burgdorferi, при лаймския артрит ставите са засегнати в най-голяма степен. В редки случаи при нелекувани болни с лаймски артрит може да бъде засегната ЦНС.
Кои са причините на заболяването?
Причината на заболяването е бактерията Borrelia burgdorferi, който се предава чрез ухапване от кърлежа Ixodes ricinus. Повечето кърлежи не са заразени и повечето ухапвания не водят до инфекция, както и не всички инфекции се развиват в следващите фази на заболяването, включително и в лаймски артрит.
Вторият стадий се определя като стадий на дисеминация. Клиничната симптоматика се определя спрямо ангажираните органи. Борелиите достигат до централната нервна система, периферната нервна система, очите, мускулите, включително сърдечната мускулатура. Артритът при лаймска болест обикновено се развива седмици след ухапването.
След първоначалното ухапване спирохетите на борелиите се разпространяват по хематогенен път и достигат до синовиалната тъкан на ставите. Предизвиква се възпалителен отговор към патогена, която се следва от хипертрофия на синовията, съдова пролиферация и инфилтрация от мононуклеарни клетки. В синовиалната течност се натрупват неутрофили, макрофаги, имунни комплекси и цитокини. B. burgdorferi индуцира хондроцити за продуциране на матрични металопротеинази. Ролята на тези ензими е свързана с разграждането на колагените структури на хрущялната тъкан.
Наследствено ли е заболяването?
Касае се за инфекциозно заболяване, което не се унаследява. Хроничният лаймски артрит се свързва с наличието на определени генетични маркери, но точният механизъм на това предразположение не е известен. Доказано е, че самата лаймска болест се предава конгенитално, т.е. от заразена майка при раждането се предава на дете.
Може ли заболяването да бъде предотвратено?
В европейските региони, където кърлежите се срещат свободно, е трудно да се предпазят хората от ухапване, ако не ползват репеленти. Причинителят Borrelia burgdorferi не преминава веднага след кърлежовото ухапване, а поне след няколко часа, когато бактерията е достигнала слюнчените жлези на кърлежа и се екскретира със слюнката в приемника, т.е. в човешкото тяло.
Кърлежите се прикрепят към техните приемници в продължение на 3 до 5 дни, като се хранят от кръвта им. Ако сте били сред природата или в парк и се проверявате вечерите през лятото за наличие на кърлежи, и ако тези кърлежи се премахват незабавно, предаването на Borrelia burgdorferi е малко вероятно. Не се препоръчва превантивно лечение с антибиотици след ухапване от кърлеж.
Когато обаче се яви ранният симптом erythema migrans, трябва да се проведе антибиотично лечение. Това лечение ще спре по-нататъшното развитие на бактерия и ще предотврати лаймския артрит.
Заразно ли е заболяването?
Въпреки че е инфекциозно заболяване, то не е заразно, т.е. то не може да се разпространи от един човек на друг, тъй като бактерията трябва да бъде пренесена от кърлеж.
Кои са главните симптоми?
Главните симптоми на лаймския артрит са оток на ставите с излив и ограничение на движенията в засегнатите стави. Често, големият оток е придружен от слаба или липсваща ставна болка. Най-често засегната става е колянната, но могат да бъдат включени и други големи стави, както и малки стави. В редки случаи коляното не се засяга изобщо, но при 2/3 от случаите се наблюдава моноартрит на колянна става. При повече от 95% от пациентите се развива олигоартритна форма на заболяването (4 или по-малко стави), като след известно време колянната става остава единствената възпалена става. лаймският артрит се проявява като епизодичен артрит в 2/3 от случаите, т.е. той преминава спонтанно след няколко дни или седмици и след интервал, в който липсват всякакви симптоми, артритът се възобновява отново в същите стави.
Честотата и продължителността на епизодите на ставното възпаление обикновено намаляват с времето, но в отделни случаи могат да се увеличат и накрая артритът става хроничен. Съществуват редки случаи, когато артритът протича като хроничен от самото начало (продължителност на ставното възпаление три и повече месеца).
Еднакво ли е заболяването при всеки човек?
Не. Заболяването може да бъде остро, т.е. протича с единствен епизод на артрит, епизодично или хронично.
Различно ли е заболяването у деца от това при възрастни?
Заболяването при възрастни и деца е подобно. Артритът при децата обаче е по-чест, отколкото при възрастни. И обратно, колкото по-малко е детето, толкова по-краткотрайно е протичането на заболяването и шансът за успешно антибиотично лечение е по-добър.
Как се поставя диагнозата?
Лаймският артрит трябва да бъде поставен в обсега на диференциалната диагноза при всички случаи на новопоявил се артрит с неизвестна причина. Клиничното съмнение се потвърждава от лабораторни изследвания, включващи кръвни проби, а в някои случаи и изследване на синовиална течност (вътреставна течност).
В кръвта могат да се открият антитела срещу Borrelia burgdorferi посредством метод, наречен имуноензимен. При наличие на IgG антитела към Borrelia burgdorferi, доказани с този метод, е необходимо да се извърши потвърдително изследване, наречено имуноблот тест.
При артрит с неясен произход и доказване на IgG антитела към Borrelia burgdorferi чрез имуноензимен тест, потвърден от имуноблот тест, диагнозата е “артрит при лаймска болест“. Тя може да бъде потвърдена и от анализ на синовиална течност, с който се открива генът на бактерия Borrelia burgdorferi чрез способ, наречен полимеразна верижна реакция. Този лабораторен тест е труден за изпълнение и малко лаборатории могат да предоставят верни резултати.
Лаймският артрит се диагностицира от педиатър или в детска болница. Ако обаче лечението е неуспешно, трябва да се включи детски ревматолог за по-нататъшно ръководене на терапията.
Каква е важността на изследванията?
Освен серологични изследвания обикновено се прави оценка на възпалителната активност и на някои биохимични проби. Допълнително се търсят и други инфекциозни причинители на артрита чрез съответните лабораторни изследвания. След като веднъж е била потвърдена диагнозата лаймски артрит чрез лабораторни изследвания, включващи имуноензимен и имуноблот тест, не е необходимо те да се извършват повторно, тъй като не показват отговор към антибиотичното лечение. Напротив, те могат да останат сило позитивни с години въпреки успешното лечение.
Може ли да се излекува заболяването?
Тъй като лаймският артрит е инфекциозно бактериално заболяване, лечението се извършва с антибиотици. При повече от 80% от болните настъпва излекуване след един или два курса с антибиотици. В останалите 10-20% не се налага по-нататъшно антибиотично лечение, а се препоръчват антиревматични средства.
Източници:
www.printo.it
www.medpedia.framar.bg