Проучване установи, че нимфалните кърлежи могат да предават лаймска болест в рамките на 12 часа, т.е. много по-бързо, отколкото се смяташе
Преди се вярваше, че кърлежите трябва да бъдат прикрепени за 36-48 часа, за да се предаде лаймска болест, но европейски учени доказват, че това може да се случи за много по-малко време. Проучването е публикувано през 09.2018.
Учените от Института Пастьор (Institut Pasteur) използвали мишки за изследване на предаването на бактерии чрез кърлежи, заразени с различни европейски и северноамерикански видове Borrelia. Те откриват доказателства за бързо предаване на бактерии след ухапване, като инфекцията се появява в рамките на 24 часа след ухапване от възрастни, а понякога дори по-рано при ухапване от нимфа. Това е своевременно напомняне за значението на отстраняването на кърлежа възможно най-скоро, след като сте били ухапани, за да се предотврати инфекция.
Лаймската борелиоза е най-често срещаната векторно-преносима болест в Европа. Тя се причинява от спирохети, принадлежащи към комплекса Borrelia burgdorferi sensu lato (в широк смисъл, т.е. обхващащ няколко подвидове). Този комплекс включва няколко вида, които са патогенни за хората: Borrelia burgdorferi sensu stricto, B. afzelii, B. garinii, B. bavariensis, B. spielmanii, B. valaisiana и B. lusitaniae.
Бактериите се предават чрез ухапване от кърлеж от рода Ixodes – в Европа, предимно Ixodes ricinus. Кърлежите могат да заразят голямо разнообразие от приемници. Хората се считат за случаен гостоприемник; предаването може да възникне, ако те влязат в контакт със среда, благоприятна за кърлежите.
Кърлежите имат три етапа на живот, през които могат да хапят хора – ларва, нимфа и възрастни – но бактериите обикновено се предават чрез ухапвания от нимфи, които са по-често срещани и обикновено остават незабелязани поради малкия си размер.
Количеството време, за което кърлежът трябва да остане прикрепен за пренасяне на бактерии до гръбначния гостоприемник, е съществен параметър при оценката на риска от предаване и идентифициране на мерките за предотвратяване на инфекцията. Общоприето е, че колкото по-дълго остава впит кърлежът, толкова по-голям е рискът от предаване.
В Европа редовно се посочва, че съществува реален риск от предаване само ако кърлежът е останал впит повече от 24 часа. Това не е вярно.
В това проучване, учените използват модел на мишка, за да определят кинетиката на инфекцията от Ixodes ricinus кърлежи (нимфи и възрастни женски), инфектирани с различни европейски и северноамерикански щамове или видове Borrelia. Също така сравняват разпространението на различни щамове и видове на Borrelia по различни начини на инокулация (чрез инфектирани кърлежи или чрез инжектиране на бактерии).
За разлика от американските щамове, всички европейски видове B. burgdorferi, които изследват, са открити в слюнчените жлези на възрастни кърлежи преди кръвосмучене, което предполагаше възможността за бързо предаване на бактериите след ухапване.
Резултатите са в съответствие с тази теория: инфекцията настъпва в рамките на 24 часа след ухапване от възрастен кърлеж. Освен това, анализът показва, че нимфите, заразени с европейски видове B. burgdorferi, са способни да предават тези патогени в рамките на 12 часа от впиването.
Освен това, изследването показва, че тропизмът на Borrelia варира в зависимост от проучвания щам и вид (вижте биологията на борелията), което обяснява разнообразието от клинични прояви на Lyme borreliosis. Също така демонстрира различия в тропизма на Borrelia след ухапване от кърлеж, потвърждавайки ролята на слюнката на кърлежите за ефикасността на инфекцията и разпространението в гръбначните гостоприемници.
Източници:
Прессъобщение от Института Пастьор.
www.lymedisease.org/tick-lyme-transmission-time/
