Инструкции при ухапване от кърлеж 

  Изваждането на кърлеж не е безопасна работа. Природата му е осигурила атрибути срещу изпадане и измъкване. Хоботчето, което се впива в дълбочина, има разположени под ъгъл шипчета. На влизане те се прилепят навътре и не пречат на проникването, но в обратна посока подобно на котвички се вклиняват в тъканта и пречат на измъкването. Още с влизането си хоботчето отделя секрет, който като лепило захваща кърлежа за мястото.

  Най-често срещаната практика е върху мястото, където е открит кърлежа да се постави памук, напоен с мас или спирт и след като престои няколко часа, да се завърти кърлежа обратно на часовниковата стрелка. Това е много грешен метод за вадене на кърлеж поради две причини. Първо, защото когато се маха кърлеж не трябва в никакъв случай да се върти и второ, след като бъде открит кърлежа, не трябва да се чака, а да се отстрани колкото е възможно по-бързо и внимателно.

Как се вади кърлеж?

  Кърлеж се вади с пинсети, със специално създадени за това приспособления (продават се в аптеките) и в краен случай – с пръсти. Когато се работи с ръце, се слагат ръкавици или пръстите се увиват с бинт или марля.

• Вадене с пинсети: пинсетите са по-безопасни, защото няма директен допир до кърлежа и кръвта му, ако евентуално се спука. При пинсетите е съществено да не се стиска силно, за да не бъде прерязано телцето в мястото на хващане.  Вече има доста по-добри варианти от използването на пинсети, които можете да видите на страницата “Профилактика срешу ухапване от кърлеж“. А тук може да видите на видео как да се направи това с най-добрите за целта островърхи пинсети.

• Вадене с приспособления: в аптеките се продават приспособления, специално разработени за премахване на кърлеж. Те са с различна форма и захват. Идеята е да се носят при излети и пикници сред природата и дори постоянно, когато животът на човека предполага периодичен досег с тревни площи.

• Вадене с Нимфия – предназначен и за нимфи на кърлеж (малки по размер). Работният инструмент е метална нишка с диаметър 60 µm. За сравнение – пинсетите са дебели 300 µm. Прилича на приспособленията за вдяване на конец. Кърлежът се вкарва в металната бримка и се заклинява в най-тясната й част. След което с лекота се изтегля. Писал съм за него и на страницата „Профилактика срещу ухапване от кърлеж“.

• Вадене с пръсти: хванете кърлежа с палец и показалец и отначало лекичко го раздвижете наляво-надясно. Движението е много нежно. То има за цел само да „разлепи“ кръвосмучещото от слепващия секрет, с който паразитчето се е прикрепило към мястото на хранене. Втора стъпка – много бавно и постепенно започнете да го теглите навън. Посоката е направо, без да се криви или върти. Не се дърпа рязко, за да не се скъса хоботът. Целта е плавното му изтегляне, преодолявайки съпротивата на кукичките. За да се избегне евентуално откъсване на хоботчето, кърлежът се прихваща най-близо до повърхността на кожата, където е главичката му.

След ухапването

  Наблюдавайте мястото на ухапване за зачервяване – петно което може да се появи до месец от ухапването, обикновено след седмия ден. Петното е характерно с бърз растеж, без сърбеж и затопляне. Често в средата е с просветляване, а отстрани с по-тъмен ореол. Други признаци, за които трябва да наблюдавате са субфебрилна температура (37,1- 37,50С), увеличени лимфни възли в близост до ухапването и общи грипоподобни оплаквания. Всички тези симптоми не са задължителни. В първи стадий лаймска болест може да премине безсимптомно, но инфекцията да прогресира, затова се препоръчва серологично изследване един месец след ухапването. 

  Ако е проведена антибиотична терапия, изследването е удачно да се проведе поне 20 дни след приключването й.

  Изследването на кърлеж включва определяне на вида (всеки вид е основен преносител на определена кърлежово-преносима инфекция), стадия на развитие, дали е изваден цял и дали е носител на Borrelia burgdorferi (причинителят на лаймската болест). Изследването за заразеност на кърлежа се извършва с генетични техники и е специфично само за Borrelia burgdorferi. Самото изследване на кърлежа е с по-ниска диагностична стойност в сравнение със серологичното изследване. Затова изследването на кърлежа не изключва серологичното изследване.

  Много хора се свързват с мен, за да потърсят мнение и напътствие къде да се изследват, диагностицират и лекуват. През годините, когато се лекувах от лаймска болест, аз съм се лекувал в Плевен (тогава живеех там) и в София. В София съм правил изследвания и консултации в НЦЗПБ (писал съм на страницата “Къде да отидем“). Направих и пост за препоръчани от пациентите лекари – инфекционисти в страната. 

  Тъй като в периода 2012-2013 г се борих с друго заболяване (лимфом), вече не следя така отблизо новостите за лаймска болест. Затова в групите за лаймска болест във Facebook поставих въпроса за лекари в София, които да са запознати с лаймска болест и ко-инфекции. Отговорите бяха единодушни – всички са отчаяни от тукашните лекари и абсолютно нямат доверие на никого. За съжаление, пациентите избират да ходят за изследване и лечение в Румъния (вижте страницата).

 Всеки, който знае повече и иска да го сподели и да помогне на други хора, може да се свърже с мен и да ми предостави информация, която да упомена тук. Можете да ползвате формата за контакт.

 Естествено, най-добре е да се предпазим предварително, затова прочетете и страницата „Профилактика срещу ухапване от кърлеж“!

Източници:
www.ncipd.org
www.zdrave.org