Биология на борелията

  Лаймска болест, просто казано, е мулти-системна бактериална инфекция, която се разпространява предимно чрез ухапване от заразен кърлеж. Но няма нищо просто по отношение на този вирулентен организъм. Официалното му име е Borrelia burgdorferi (BB) и първоначално е класифициран като протозои, защото е толкова уникален. Borrelia притежава най-голям брой на ДНК репликатори, което го поставя сред най-сложните бактерии в света.

„Морфичната” загадка на спирохетата борелия бургдорфери

  Това информационно видео е 3D анимация, описваща как лаймската болест работи вътре в тялото. Презентацията е продуцирана от Envita Medical Center в САЩ (аз нямам финансов интерес за насърчаване на техните процедури, нямам и никаква информация или признание на тяхното лечение. Но са създали отлично видео, което споделям.) Преводът под видеото е само на първата част, започваща от 0:36 мин. до 3:20 мин., която е по отношение на биологията на бактерията Bb.

„Лаймска болест се характеризира с инфекция от спирохета. Спирохетата освобождава бактериални липопротеини (БЛП), които са невротоксин. БЛП невротоксините са свързани със симптоми като проблеми с паметта, пареща неврологична болка и изтръпване. Спирохетата се движи с винтоподобни движения, като си проправя път през тъканите и органите на тялото.

  Спирохетата съдържа антигени, които са като пръстови отпечатъци, които идентифицират инфекцията за имунната система на организма. Дендритната клетка е важна част от имунната система. Една от основните функции на дендритните клетки е да обработва антиген материала и да го представя на останалите части на имунната система. Ето защо дендритните клетки се нарича “антиген представящи клетки”.

  След като спирохетата навлезе в човешкото тяло, тя влиза в контакт с дендритните клетки на имунната система. Спирохетата втрива или поставя антигени върху дендритните клетки. Тогава дендритата клетка започва да обработва антигена на Лаймска болест и за другата част на имунната система да може да я разпознае.

  Помощните Т-клетки идват и взимат обработения антиген от дендритните клетки. Тогава помощните Т-клетки преминават към предаване на антигените на друга част от имунната система, наречена Т-клетки убийци. Работата на убийците Т-клетки е да преследват спирохетната инфекция и да я отстранят с помощта на антигените за идентифициране на Лаймска болест.

  Спирохетата се заравя в тялото и продължава да разпространява антиген върху повърхността на здрави тъкани и органи. Убийците Т-клетки ги следват, тъй като те търсят антиген на спирохета. В този процес убийците Т-клетки започват да унищожават здравите тъкани и органи, защото те не могат да различат между антигена на спирохета и антиген на здравите тъкани.

  Когато убийците Т-клетки влизат в контакт с антигена, разположен върху здрава тъкан, ние започваме да виждаме възпалението и унищожаването на здрава тъкан. Това се вижда ясно в процеса на развитие на автоимунното заболяване, когато имунната система не може да направи разлика между себе си и останалото.

  Тъй като спирохетата непрекъснато се движи, тя освобождава БЛП – бактериалните липопротеини, които нарушават имунната система и причиняват възпаление, дразнене и увреждане на периферната и централната нервна система.”

  Обобщено, Borrelia burgdorferi е спираловидна “спирохета”, която влиза в човешкия поток на кръвта и използва тази активна форма бързо да разпръсне из целия организъм и да пробие „тунелчета” в меките тъкани. Тази “умна” бактерия бързо и лесно ще промени генетичната си структура в други клетъчни форми.

Но може би най-плашещият аспект на Лаймска болест е интелигентният характер на оцеляването на бактерията:

1. Тя веднага пренастройва своята ДНК, за да избегне имунната система на новия си домакин;
2. Може да “влезе в спящ режим” в рамките на една минута, когато е застрашена, което я прави непроницаемa за антибиотици;
3. В лабораторни изследвания, спирохета отстранена от тестовия обект е генетично различна от спирохета, с която е бил първоначално инжектиран;
4. Може да се зарови във всички тъкани, дори кръвни клетки, за да избегне откриването, но най-често в жлъчката или други безвредни микроби или паразити;
5. Тя бързо преминава кръвно-мозъчната бариера и опустошава централната нервна система и вреди на функциите на жлезите;

  Ето още едно видео, което показва как действа спирохетата, след като навлезе в човешкото тяло. Как успява да измами имунната система и да промени своето ДНК.

Плеоморфните форми на борелия бургдорфери

  По-скорошно изследване показва 4 вида форми на борелията. Изследването е от 2015 г – “Морфологични и биохимични характеристики на Borrelia burgdorferi плеоморфни форми” (публикацията – Morphological and biochemical features of Borrelia burgdorferi pleomorphic forms).

  B. burgdorferi sensu lato (в широк смисъл, обхващащ всички щамове) е плеоморфен организъм, който е в състояние да промени морфологията си като реакция на условията на околната среда. Плеоморфизъм обикновено се индуцира in vitro като се използват съединения, които или лизират (разрушават) клетъчната стена (литични ензими), или пречат на синтеза на клетъчната стена, като антибиотици. Това лечение обикновено води до пълна или частична загуба на пептидогликан от клетъчната стена и получените клетки са наречени дефицит на клетъчна стена (CWD), L-форми или сферопласти.

 Преди това кръглите тела (round bodies – RBs) на B. burgdorferi са били двусмислено наричани по различни начини. Тези термини включват CWD и L-форми, сферопласти, протопласти, пропагули и дори цисти. Тази терминология е объркваща и прави презумпции за биохимичните и морфологичните характеристики на B. burgdorferi RBs, като липса на клетъчна стена (CWD, сферопласти и протопласти), или че тези форми се инхибират с капсулирана външна мембрана (цисти). 

  Въпреки това, всички тези етикети описват едни и същи сферични структури. 

 Ето как изглеждат типични плеоморфни форми на B. burgdorferi на диференциална интерференчна контрастна микроскопия на живи клетки на култури от В. burgdorferi, представляващи:

1. спирохети,
2. мехурчета върху спирохети (черните стрелки),
3. Н₂О-индуцирани RBs  – кръгли телца
4. BFL агрегати (biofilm-like BFL colonies) – колонии с биофилм. 

  Описание на различни плеоморфни форми на B. burgdorferi

 Както се вижда, в допълнение към типичните спирохети, B. burgdorferi има плеоморфни форми, присъстващи в нормални условия на култивиране, макар и в малки количества, повдигайки въпроса дали тези форми са част от нормалния жизнен цикъл на B. burgdorferi и как това може да повлияе на патогенезата на заболяването. Известно е, че различни фактори, като антибиотици, стареене и комплементарни фактори, могат да предизвикат развитие на мехурчета в B. burgdorferi и това потвърждава откритията, че образуването на мехурчета нараства при стрес от околната среда.

  Мехурчетата съдържат плътно опакован ДНК и се предполага, че те могат да бъдат включени в трансфера на генетичен материал и да имат определени протекторни функции. Предположена е и тяхната роля в отключването на автоимунни заболявания. Въпреки това, функцията на тези мехурчета е все още относително неизвестна.

Източник: www.ncbi.nlm.nih.gov