“Антибиотиците – мръсна дума или чудодеен лек за хронична лаймска болест?”

За или против използването на антибиотици при лечението на лаймска болест

  Антибиотиците са били приветствани като чуден лек в миналото, но през годините, тъй като хората започнали да страдат от ужасни странични ефекти, дължащи се на прекомерна употреба, както и появата на хора, които се разболявали сериозно дори от малко количество антибиотици, се зародила една нова вълна от лошо мнение за антибиотиците, и то с право, особено, когато се приемат небрежно.

  Но за хората с хроничен стадий на лаймска болест, рисковете, свързани с приемането на антибиотици – още повече и в продължение на години, абсолютно си заслужават. Много хора ще допуснат мисълта, че смъртта не е наказание, сравнено с ада, в който живеят пациентите с хронифицирала лаймска болест всеки ден.

  За да разберем по-добре как действат антибиотиците, нека научим повече за техния механизъм. Общо казано, антибиотиците попадат в две категории:

• Бактерицидни – агент, който унищожава бактериите директно.
• Бактериостатични – агент, който спира или възпрепятства растежа на бактериите.

  Антибиотици, които са бактерицидни (разбирайте убийци) могат пряко да атакуват клетъчната стена на бактериите. Това води до разкъсване и следва смъртта на организма. Антибиотици от семейството на пеницилина обикновено са бактерицидни, освен ако концентрациите са твърде ниски.

 Антибиотици, които са бактериостатични (разбирайте манипулативни), не атакуват директно бактериите. Вместо това, те пречат на способността на организма да се размножава. Без възможността за възпроизвеждане, бактериите могат в крайна сметка да измрат.

 Бактериостатичните антибиотици включват тетрациклини, като например Доксициклин. Важно е да се знае, че повечето антибиотици могат да бъдат както бактерицидни, така и бактериостатични, в зависимост от количеството или концентрацията на антибиотика в тялото. Повечето бактериостатични антибиотици могат да се превърнат в бактерицидни, ако концентрациите са достатъчно силни.

  Една от основните точки, която трябва да се разбере за бактериостатичните антибиотици е, че те обикновено са ефективни в изтощаването на бактериите, само когато бактериите се възпроизвеждат.

  Това е важно поради две причини:

1. Първо, смята се, че спящите бактерии на лаймската болест не се възпроизвеждат, което намалява ефективността на бактериостатичните антибиотици в борбата с лаймска болест.
2. Второ, лаймските бактерии имат дълъг репродуктивен цикъл. Възрастна лаймска бактерия се възпроизвежда веднъж на около 7-12 часа. Този репродуктивен цикъл може да варира за различните видове. За сравнение, някои видове от стрептококовите бактерии в гърлото се възпроизвежда веднъж на всеки 20 до 30 минути. Не е известно колко репродуктивните цикли са необходими преди всички лаймски бактерии да са изтощени от антибиотиците.

  Въпреки това, според Карен Вандерхооф – Форшнер в книгата си “Всичко, което трябва да знаете за лаймска болест“, бактерията стрептокок обикновено се лекува с антибиотици през 480 репродуктивни цикли.

  Тя казва, че ако трябваше да приложим лечение на лаймска болест за същият брой цикли, то ще отнеме някъде между 5 до 30 месеца антибиотична терапия. Ако това е вярно, то според тези заключения лекарите, които следват протокол за лечение на лаймска болест от само 2-6 седмици антибиотична терапия може би действат неадекватно.

  Ако някой от горните примери са верни, това може да означава, че лекарите, които действат добросъвестно, чрез използване на консервативни протоколи за лечение, всъщност може да удължават и по този начин да усложняват лаймската инфекция в техните пациенти. Въпреки това, голяма част от тази теория е спекулативна. Необходими са повече изследвания.

  Инфекционистите взимат предвид цялата тази относително нова информация за бактериалната биология, когато решават кой антибиотик или комбинация от антибиотици да се предпише. Горния сценарий предполага, че в зависимост от дозировката, някои групи антибиотици като пеницилини и цефалоспорини може да не бъдат в състояние да изкоренят лаймските бактерии от тялото, защото те се разпространяват главно в течностите на организма и не са в състояние да влизат в клетките, където пребивават организмите Borrelia burgdorferi.

  Ако е вярно, това противоречи на много от сегашните консервативни антибиотични протоколи за лечение на лаймска болест.

  Добрата новина е, че други класове антибиотици като макролидите (азитромицини като лекарствата Азитромицин, Азитрокс) се предписват специално, за да атакуват Bb бактериите, които могат да се установят в клетките на тялото, както и да убиват бактериите пребиваващи извън клетките в дълбоките тъкани на тялото. Важно е да се признае, че това е сценарий в подкрепа на мощните антибиотични терапии, които могат да бъдат ефективен инструмент в борбата с лаймска болест.

  Например, лекарят може да предпише пеницилин под формата на Амоксицилин, заедно с макролид като Азитрокс. Амоксицилинът остава най-вече в течностите на тялото и кръвния поток. Междувременно, Азитроксът не само прониква през клетъчната стена, където Bb организма пребивава (и/или се крие), но също така прониква в дълбоките тъкани на тялото, където лаймските бактерии също пребивават. Когато спирохетите се придвижат до дълбоките тъкани на тялото, те ефективно са се преместили далеч от нормалния кръвен поток и далеч от антибиотиците, които действат там. Антибиотици като Азитрокс могат да се противопоставят на тази тактика на оцеляването.

  Освен това, Амоксицилинът е предимно бактерициден (разбирайте убийствен), което означава, че той директно убива борелията в организма. Азитроксът е макролиден, което означава, че може да бъде бактерициден или бактериостатичен (разбирайте манипулативен), в зависимост от нивата на концентрация.

  Като предписват тези два антибиотика, лекарите се надяват да се увеличат възможностите за убиването на колкото се може повече бактерии, а и за засягането на лаймските бактерии по многобройни и сложни начини. Но, разбира се, много лекари не са съгласни на комбинации и продължителност на лечението, особено като се има предвид потенциала на значителни рискове за здравето и потенциално смъртоносните странични ефекти.

  Въпреки че лекарите могат да надхитрят някои от тактиките на лаймските бактерии за оцеляване, например чрез използването на комбинации от антибиотици, има и такива, които вярват, че антибиотиците вероятно не могат да премахнат Bb организмите, ако те са в пасивна, латентна форма (вижте биологията на борелията). Отново, ако това е вярно, то би имало сериозни последствия за диагностиката и лечението на хронични, персистиращи симптоми. Конкретно, това означава, че консервативните протоколи за лечение, които призовават за краткосрочни курсове с антибиотици, всъщност може да удължават някои случаи на лаймска инфекция. Ако хроничните симптоми на лаймска болест са резултат от активна инфекция в последен стадий, то всяко забавяне на пълно и изчерпателно антибиотично лечение може да има опустошителен резултат за пациента.

  “Лайм Таймс” – списанието, публикувано от Калифорнийската Лаймска асоциация, пише обстойно за алтернативно лечение и категорично заключава, че антибиотиците са ключът към трайно излекуване на хроничен стадий на лаймска болест.