Лаймска болест Всичко за Лаймска болест

Информация за ухапване от кърлеж, инфекции, симптоми, лечение, съпътстващи болести, новини и случаи на Лаймска болест.
Подкрепи с дарение
Сайтът се поддържа с лични средства. Ако искате да го подкрепите, можете да го направите тук:


Сайт меню
Реклама

ИНФЕКЦИИ, ПРЕДАВАНИ ЧРЕЗ УХАПВАНЕ ОТ КЪРЛЕЖИ

  Предаваните с кърлежи инфекции продължават да заемат значителен дял в човешката патология. Това са заболявания с природна огнищност, които не могат да бъдат изкоренени. Напротив, наблюдава се тенденция към нарастване на заболяемостта и разширяване ареала на разпространението им, което до някъде е свързано с непрекъснато подобряващите се възможности за диагностика, но като цяло отразява промените в природо-географските и климатичните фактори, както и засилената миграция на хора и животни.

  Предаваните с кърлежи патогени водят до тежки инфекции, някои от които протичат остро с висока температура и полиорганно засягане (Марсилска треска, Ку-треска, човешка гранулоцитна анаплазмоза, кърлежов енцефалит), други се характеризират с хеморагична диатеза и висока смъртност (Кримска Конго хеморагична треска, ККХТ), а трети са с тен денция към хронифициране и трайно инвалидизиране (Лаймска борелиоза). За лабораторно потвърждение на диагнозата е необходимо доказване на причинителя в клинични материали и/или доказване на специфичен имунен отговор срещу него в серум или ликвор от болния. Ранната диагностика е от решаващо значение за терапевтично повлияване и предотвратяване прогресирането на болестта, което е от съществено значение при тези тежки застрашаващи живота инфекции. Диагностиката на предаваните с кърлежи инфекции се нуждае от разработване и въвеждане на съвременни надеждни молекулярно-генетични методи за доказване на причинителите в клинични материали, както и от въвеждане на съвременни имунологични методи за ефективно доказване на специфичния антитяло отговор при пациентите в съвсем ранната фаза на болестта. Необходими са проучвания върху заразеността на векторите и резервоарите на предаваните с кърлежи инфекции, за да се уточнят рисковете от заразяване на хората и да се предприемат мерки за успешен контрол и ограничаване на разпространението им.

  Видът B. afzelii доминира сред доказаните борелии в заразените кърлежи, следван от B. burgdorferi s.s. и B. garinii. Доказани са и двата по-редки патогенни вида борелии в Европа – B. Valaisiana и B. lusitaniae, които не бяха установявани до момента в Източна Европа.  Първото у нас мащабно проучване върху заразеността на кърлежите от различни региони на страната показа максимална заразеност с борелии на кърлежите от София, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Монтана, с динамика през годините и вариации между различните стадии и форми на кърлежите.

 

Източник: Дисертационен труд на Доц. Д-р. Ива Христова: „Проучвания върху етиологичната диагностика и разпространението на предаваните с кърлежи и сродни инфекции в България”. Дисертация за присъждане на научната степен “Доктор на науките”, София, 2012 г., НЦЗПБ

Освен Лаймската борелиоза, Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи.

 

Марсилска треска (Boutonneuse fever, Marseilles fever)

  Марсилската треска е остро протичащо инфекциозно заболяване при хората с причинител Rickettsia conorii. R. conorii e вътреклетъчен облигатен инфект. Формата му е пръчковидна и по-рядко нишковидна.

  В естествени условия резервоар на рикетсията е кучешкия кърлеж Rhipicephalus sanguineus. Заразяването става контактно - при ухапване от кърлежа или през конюнктивата (замърсени ръце, след смачкване на кърлеж). Териториалното разпространение на вектора у нас включва Югоизточна България и Черноморието. В ограничени количества се среща и в Благоевградско, Ловешко и др. Установено е, че 12% от кърлежите Rhipicephalus sanguineus са инфектирани.

  Марсилската треска има добре подчертана лятна сезонност, свързана с най-голямата активност на кърлежите през топлите месеци. Заболяват лица от всички възрасти, но най-често деца между 3-14 години, имали контакт с кучета. Инкубационният период при хората е 3-7 дни. Започва с втрисане, висока температура, адинамия, ставни болки. Лицето на болния е тургесцентно и набъбнало. Конюнктивите са инецирани, гърлото е зачервено. Към 3-4 ден се явява характерен обрив - розеоло-папулозен, който след 1-2 дни преминава в пъпчест. Той обхваща крайниците, седалището, лицето и цялото тяло. Ефлоресценциите са с диаметър 2-5 мм, с розов или тъмночервен цвят. След изчезването им се получава кафеникава пигментация. Прогнозата е благоприятна по принцип, но има отбелязани и летални случаи. За лечение са показани тетрациклиновите антибиотици. Eфектът от тяхното приложение настъпва след около 2-3 дни. Доказана е успешна терапия с традиционния антибиотик за рикетсийните заболявания доксициклин.

 

Ку-треска (Q fever)

  Основен резервоар на причинителя на Ку-треската са селскостопанските животни - главно крави, кози, овце. При тях инфекцията обикновено протича без клинична проява. по време на размножителния период на животните чрез родилните ципи и околоплодните води се отделят голям брой от причинителите на болестта. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя или при консумиране на заразени продукти.

  Скритият период е от 3 до 30 дни. Заболяването започва остро с висока температура, втрисане, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки. При голяма част от заболелите се развива пневмония. В някои случаи след години заболяването може да хронифицира като засегне и сърцето.

  При своевременно и правилно антибиотично лечение настъпва оздравяване.
  За профилактиката и борбата с Ку-треската е важно:

  • Млякото да се консумира само след термична обработка.
  • Бременни, болни с вродени или придобити клапни увреждания и лица с подтиснат имунитет трябва да се изключат от дейности, свързани с възможен контакт с причинителя на Ку-треската.

  

Кримска-конго хеморагична треска (Crimean - Congo Hemorrhagic Fever)

Кримска-конго хеморагична треска в България

  Кримска-конго хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекциозна болест, пренасяна с кърлежи. Тя има сравнително ограничено разпространение. Среща се само в няколко области на страната - Шуменска, Великотърновска, Бургаска, Старозагорска, Сливенска, Пазарджишка, Хасковска и Кържалийска.

  Освен чрез ухапване от кърлеж заразяването може да стане и при допир с кръвта на болния по време на неговото изследване, обслужване или при медицинска манипулация.

  Кримската-конго хеморагична треска започва с грипоподобни оплаквания - висока температура с втрисане, главоболие, мускулни болки. Появяват се обилни кръвоизливи от кожата венците и вътрешните органи. Може да доведе до смъртен изход. Възстановяването е продължително. Лечението задължително се провежда в инфекциозно отделение.

  Професионално застрашените могат да се предпазят от заразяване, като профилактично се имунизират с ваксина.


Реклама
Реклама
Търси в сайта
Реклама