Новини:
  • Учени, проучвания и изследвания Значими учени, които правят изследвания върху лаймска болест и се опитват да намерят ефективно лечение  Всички коментари и анализ на официалните публикации са на Yanko Marinov…
  • Медицински пат – хронична… Медицинска безизходица: какво причинява продължаващите симптоми след края на лечение за лаймска болест? [caption id="attachment_2027" align="alignleft" width="200"] Holly Ahern[/caption]  Следват думите и мнението на Holly…
  • Препоръчани лекари в България Лекари в България, запознати с лаймска болест   Много хора се свързват с мен, за да потърсят мнение и напътствие къде да се изследват, диагностицират…
  • Facebook групи за лаймска…   Лаймска болест и другите кърлежово преносими инфекции са трудни за диагностициране и лечение болести. В България, малко хора могат реално да оценят мащабните проблеми,…
  • Как могат да ни… Александър Белкреди: Как един отдавна забравен вирус би могъл да ни помогне в решаването на кризата с антибиотичната резистентност на някои вируси.   Вирусите имат…
FacebookЕ-мейл
Статии

Borrelia burgdorferi преживява 28 дни антибиотици

Проучване доказва, че Borrelia burgdorferi преживява 28-дневен курс на антибиотици

Прессъобщение от Tulane University, 13 декември 2017

  Bay Area Lyme Foundation, водещ спонсор на изследванията на лаймска болест в САЩ, обяви резултатите от две статии, публикувани в списанията PLOS ONE и American Journal of Pathology, които изглежда подкрепят твърденията за продължителни симптоми, съобщени от много пациенти, които вече са преминали през антибиотично лечение за болестта.

  Въз основа на едно подробно изследване на Лаймска болест, проектирано от изследователите на Tulane University, изследването използва няколко метода за оценка на наличието на спирохетите Borrelia burgdorferi – бактериите, причиняващи болестта на Лайм, преди и след антибиотично лечение при примати.

 Изследването също така измерва имунния отговор чрез антитела към бактериите както преди, така и след лечението, тъй като това е начинът, по който текущата диагностика обикновено оценява лаймската болест при хората.

Данните показват, че живи спирохети на B. burgdorferi са открити при кърлежи, които са се хранили от примати, както и в многобройни органи в гостоприемниците, след лечение с 28 дни орален доксициклин. Резултатите също така показват, че имунният отговор към бактериите варира широко както при лекувани, така и при нелекувани пациенти. 

  Водещият автор Моника Емърс, доцент по микробиология и имунология в Tulane University, казва:

  „От тези данни става ясно, че бактериите B. burgdorferi, които са имали време да се адаптират към своя гостоприемник, имат способността да избягат от имунното разпознаване, да понасят антибиотика доксициклин и да нахлуят в жизненоважни органи като мозъка и сърцето.

  В това изследване бяхме в състояние да наблюдаваме съществуването на микроскопично заболяване и малък брой бактерии, които трудно биха могли да „бъдат видяни“при хората, но биха могли да бъдат причината за променливите и неспецифичните симптоми, които са характерни за след-лечебния синдром на лаймска болест (хронична лаймска болест). Въпреки че сегашните антибиотични схеми могат да лекуват повечето пациенти, които биват третирани и лекувани рано, ако на инфекцията бъде позволено да напредне, 28-дневната терапия може да е недостатъчна, показват заключенията въз основа на тези данни.“.

Констатациите показват също:

  • За всички субекти, лекувани с антибиотици, е установено, че имат известно ниво на инфекция 7 – 12 месеца след лечението.
  • Въпреки отрицателни тестове за антитела за Лаймска болест, двама от 10 субекта все още са инфектирани с бактерии в сърцето и пикочния мехур.
  • Лаймските бактерии, които продължават да съществуват (перзистират), са все още жизнеспособни.

  За да се изяснят по-добре предишни проучвания върху животни, които показват, че някои бактерии от B. burgdorferi оцеляват при антибиотици, проучването изследва инфекцията с лаймска болест при макак резус примати, третирани с антибиотици и контролна група, които също са заразени, но не лекувани. Установено е, че този вид маймуни проявява развитие на лаймска болест, която е най-близка до хората, особено свързана с еритема мигранс , кардит, артрит и невропатия на периферната и централната нервна система.

  Уенди Адамс, директор, Bay Area Lyme Foundation заявява:

  „Ясно е, че някои медицински практики, регулиращи диагностицирането и лечението на Лаймска болест, трябва да бъдат преосмислени в светлината на това проучване. Това изследване показва, че трябва да преоценим сегашната парадигма на тестовете за отговор на антитела за диагностика и да се отдалечим от еднотипния подход за лечение на лаймска болест към всички пациенти.

  Всеки ден, на пациентите с лаймска болест им се казва, че техните симптоми не могат да бъдат причинени от лайм, защото имат отрицателни тестове за антитела или защото са преминали  един курс с антибиотици. Наложително е да има повече научни изследвания и финансиране.“

Проучването:

  В проучването, кърлежи, носещи спирохетите B. burgdorferi, се хранели от десет примати. Четири месеца след заразяването, половината от приматите (пет) приемат антибиотика доксициклин орално в продължение на 28 дни в пропорционална доза на тази за лечението на хора. Пет субекта били лекувани с плацебо и всичките десет били оценени с повече от пет различни диагностични метода, за да се характеризира остатъчната инфекция. Изследователите са използвали няколко важни техники, включително ксенодиагностициране, за да определят дали спирохетните бактерии са перзистирали (продължили да живеят).

Резултатите показват:

  • Малко субекти проявяват обрив. Въпреки че всички субекти са били заразени, само един от 10-те проявил обрив с централен клирънс, класическият обрив „мишена“. Субектът, който развива този обрив, интересно, никога не е показал увеличен имунен отговор на пет антигени на борелия през целия период на проучването, преди и след лечението.
  • Органите могат да бъдат заразени, дори ако тестовете за антитела са отрицателни. Един субект, който е дава отрицателен тест за бургдорфери чрез култури за биопсия по кожата, PCR и in vivo култури, е установено, че има  Burgdorferi в сърцето. Друг нелекуван субект, за който в крайна сметка се установи, че има остатъчни бактерии в пикочния мехур, показа понижение на имунния отговор в хода на инфекцията с отрицателен ксенодиагностичен тест в късния стадий, което би показало, че животното се самолекува.
  • Непроменени спирохети са открити при три от пет лекувани и четири от пет нелекувани субекта въз основа на резултати от ксенодиагностиката 12 месеца след ухапването от кърлеж.
  • Имунният отговор към бургдорфери варира значително след лечението, като нивата на антителата на един субект за три антигена се понижават до нивата от преди ухапването, докато друг субект изпитва повишени антитела за същите антигени през целия период на изследване. Това е важно, защото показва, че субекти, инфектирани със същия щам на  burgdorferi, могат да имат различни имунни отговори към същия антиген. И тъй като хората, като примати, са генетично разнообразни, това подчертава, че тестването на отговорите на антитела може да бъде по същество ненадеждно като единствена диагностична модалност за Лаймската болест.
  • Широко разпространено и променливо микроскопско инфектиране се наблюдава при всички заразени пациенти, независимо от лечението с антибиотици. В сравнение с неинфектираните пациенти от същата възраст, инфектираните пациенти в това проучване (лекувани и нелекувани) демонстрират възпаление в и около сърцето, скелетните мускули, ставите и защитната обвивка, която покрива мозъка и периферните нерви.
  • Редки, но непокътнати бургорферни спирохети са намерени в тъканите както на лекувани, така и на нелекувани субекти . При двама пациенти, лекувани с доксициклин, в мозъчната тъкан се наблюдавали множество бактерии. Други органи, в които са наблюдавани спирохетите, са сърцето, ставите, пикочния мехур, скелетно-мускулни и съседни на периферните нерви.

  Смята се, че някои от причините, които позволяват на спирохетите да перзистират след 28 дни антиобиотици е наличието на латентни (спящи) и други форми на спирохетите (виж биологията на борелията), както и на биофилма, който използват борелиите и се обвиват, за да се предпазят от вредна за тях среда. Обвитите в биофилми колонии не са достъпни за човешкия имунитет – една от причините, поради които над 90% от пациентите имат фалшиво негативни тестове. Науката доказва, че антибиотиците не могат да убият бактериите на лаймската, които са обвити в биофилм, но има биофилм-разграждащи препарати, които биха могли да се използват в комбинирано лечение.

Можете да потърсите повече информация по темата в „Групи за взаимопомощ за лаймска болест“.

Източници:

  1. Статия за изследването – journals.plos.org
  2. lymedisease.org

Напиши коментар

Е-мейл адресът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

Вижте още:
Лекари в България, запознати с лаймска болест…