Новини:
  • Кърлежите предават лаймска болест… Проучване установи, че нимфалните кърлежи могат да предават лаймска болест в рамките на 12 часа, т.е. много по-бързо, отколкото се смяташе  Преди се вярваше, че…
  • Borrelia burgdorferi преживява 28… Проучване доказва, че Borrelia burgdorferi преживява 28-дневен курс на антибиотици Прессъобщение от Tulane University, 13 декември 2017   Bay Area Lyme Foundation, водещ спонсор на…
  • Учени, проучвания и изследвания Значими учени, които правят изследвания върху лаймска болест и се опитват да намерят ефективно лечение  Всички коментари и анализ на официалните публикации са на Yanko Marinov…
  • Избрани новини за лайм Избрани статии за битката с кърлежите Кой трябва да вади кърлежите и кой плаща? Д-р Костадин Сотиров, член на НСОПЛБ, прави справка в наредба 40…
  • Проучвания на екип от… Значими учени, които правят изследвания върху лаймска болест и се опитват да намерят ефективно лечение   Всички коментари и анализ на официалните публикации са на Yanko…
FacebookЕ-мейл

Хронична лаймска болест

  Терминът „хронична лаймска болест“ често се прилага за няколко различни групи от пациенти. Едната група са хората, които страдат от симптоми на нелекувана и дисеминирана (разпространена в тялото) лаймска болест в късен етап: артрит, периферна невропатия и/или енцефаломиелит. Терминът се прилага също и за хора, които са имали заболяването в миналото, и някои от симптомите са останали след лечение с антибиотици, което също се нарича синдром на пост-лаймска болест. А третата и противоречива употреба на термина се прилага при пациенти с неспецифични симптоми като хронична умора, които не показват никакви обективни доказателства, че са били заразени с лаймска болест в миналото, тъй като стандартните диагностични тестове за инфекция са отрицателни. Объркване за критериите за диагностициране на това заболяване е довело експерти в областта да го наричат „Синдром на пост-Лаймска болест ( PLDS )“, като отричат хроничния характер на болестта.

  Следната статия разглежда противоречията при перзистираща (хронична) лаймска болест – „Controversies in Persistent (Chronic) Lyme Disease, Nov. 2016“ и заключенията алармират от опасността на подценяване на съществуването ѝ.  А следното видео дава нагледно обяснение какво представлява хронифицирането и как се стига до него. Може да се избере субтитрите да се преведат автоматично на български език за онези хора, които няма да го разберат на английски (Settings -> subtitles – English (auto-generated) -> Auto-translate).

  До една трета от пациенти с лаймска болест, които са преминали курс на лечение с антибиотици, продължават да имат симптоми като тежка умора, нарушен сън и познавателни затруднения, като тези симптоми са тежки при около 2% от случаите. Макар да е безспорно, че тези пациенти могат да имат тежки симптоми, причината и подходящото лечение са противоречиви. Симптомите могат да представляват „почти изцяло“ фибромиалгия или синдром на хроничната умора. Част от лекарите приписват тези симптоми на персистираща инфекция с Borrelia, или ко-инфекция с други, преносими от кърлежи инфекции, като например Ehrlichia и Babesia. Други лекари смятат, че първоначалната инфекция може да предизвика автоимунна реакция, която продължава да причинява сериозни симптоми, дори и след като бактериите са били елиминирани от антибиотици.

Проучвания за продължително антибиотично лечение

  Четири рандомизирани, контролирани проучвания са проведени при пациенти, които имат постоянни оплаквания и история на Borrelia инфекция. Някои от тези пациенти са имали доказателства за текуща Borrelia инфекция и почти всички от тях преди това са били лекувани с антибиотици. Авторите на всичките четири проучвания заключават, че резултатите от тях не подкрепят прилагането на дългосрочна антибиотична терапия:

  • Две проучвания показват, че няма полза от 30 дни на интравенозно приложение на цефтриаксон и 60 дни на перорален прием на доксициклин, заключавайки, че „лечение с интравенозни и перорални антибиотици в продължение на 90 дни не подобри симптомите повече в сравнение с плацебо лечение„.
  • Едното изследване показа подобрение само на умората след 28 дни на интравенозни антибиотици – ефект, който е бил значителен само в групата на пациентите, които никога не са ползвали антибиотици преди това.
  • Резултатите може да са били компрометирани чрез премахване на превръзката на очите и установява голям плацебо ефект. При това изследване се проявяват няколко случаи на животозастрашаващи странични ефекти, с извода, че „повторни курсове на лечение с антибиотици не са показни за персистиращи симптоми след лаймска болест, включително и тези, които са свързани с умората и когнитивна дисфункция, особено в светлината на честотата на сериозни нежелани събития.“
  • Едното от изследванията отчита подобрение на умората в част от пациентите, както и до временно подобрение в когнитивните функции след 10 седмици на интравенозни антибиотици, но заключава, че „лечението не е ефективна стратегия за устойчиво подобрение на когнитивните умения.“ Тези пациенти са били болни в продължение на много години и са преминали много антибиотични курсове.

Професионални организации

  Застъпническа група, наречена Международно дружество за Лаймска болест и асоциирани заболявания (ILADS) твърди, че устойчивостта на B. burgdorferi може да бъде отговорна за прояви на симптоми при късна лаймска болест. То поставя под въпрос всеобхватността и надеждността на някои от по-горните анализи и надеждността на съвременните диагностични тестове. Главните Американски медицински органи, включително Дружеството по инфекциозни болести на Америка, на Американската академия по неврология, и Националните институти на здравеопазването, са заявили, че няма убедителни доказателства, че Borrelia участва в проявлението на различните симптоми, класифицирани като хронична лаймска болест, и съветват да не се прилага дългосрочно лечение с антибиотици, тъй като са неефективни и евентуално вредни. Продължителна антибиотична терапия представя значителните рискове и може да има опасни странични ефекти. Докладван е един смъртен случай от усложнения на 27-месечен курс на интравенозни антибиотици при необоснована диагностика на хронична лаймска болест.

  Антибиотичното лечение е основен стълб при лечението на лаймска болест. Въпреки това, в късните стадии на борелиоза, симптомите могат да се задържат въпреки продължителна и многократна терапия с антибиотици. Въпреки че тези хронични симптоми вероятно се дължат на автоимунно заболяване или остатъчни бактерии, обикновено не може да се открие ДНК на борелии в ставите след антибиотично лечение, което предполага, че артритът може да продължи, дори след като бактериите са били убити. Лаймски артрит, който продължава след лечение с антибиотици, може да бъде лекуван с хидроксихлорохин или метотрексат. Кортикостероидни инжекции в засегнатата става не се препоръчват за нито един етап от Лаймски артрит.

Информация от основателите на „Група за лаймска взаимопомощ в България“ във фейсбук:

Лечение на лаймска болест с доксициклин

 Лаймската болест (борелиоза) е нелечима с традиционно предписваните за нея антибиотици. Доксициклин – антибиотикът, предписван на първа линия за лечение на лаймска болест, не само не унищожава бактериите borrelia, но увеличава формите кръгли телца многократно. На таблицата ясно се вижда, че при третиране с доксициклин спирохетните форми на борелиите се превръщат в кръгли телца, като този процес даже нараства при повишаване на концентрацията.

  Превръщането на спирохетните форми в кръгли телца (round bodies – RBs) е един от основните механизми за хронифицирането на болестта и за негативни резултати при съвременните тестове (ELISA, Western Blot, PCR). Виж повече на страницата „Биологията на борелия бургдорфери„).

  Едва през 2015 става известно, че само при едновременно съчетание от даптомицин (антибиотик, който не се внася в България), цефоперазон и доксициклин in vitro (в стъкълце) се наблюдава пълна ерадикация на бактериите. За съжаление, in vivo (в човек) функцията им е много по-ограничена – по-слабо проникване в ЦНС и кръвномозъчната бариера, костите и тъканите, а даптомицин и цефоперазон нямат вътреклетъчно проникване. По -късно е усановено, че дори тази тройка антибиотици (D+C+D) не унищожава напълно лаймските бактерии.

  Eva Sapi (Ева Шапи) е първият микробиолог, който доказва биофилмите на Borrelia и за първи път ги изследва с атомно-силова микроскопия. Виртуозни микроскопски методи за визуализация на биофилмите тя представя в няколко екипни изследвания:

1. Evaluation of in-vitro antibiotic susceptibility of different morphological forms of Borrelia burgdorferi 2011 – статия, която днес е методологичен еталон и демонстрира, че традиционно използваните антибиотици имат слаба или никаква функция при плеоморфизма на Borrelia, което обяснява перзистиращата след антибиотично лечение лаймска болест (борелиоза);

2. Evidence of In Vivo Existence of Borrelia Biofilm in Borrelial Lymphocytomas, 2016 – ин виво доказване на биофилмите на Borrelia и изключително важен биохимичен анализ на състава на самите биофилми, което дава възможност за търсене на техни селективни инхибитори;

– – – – – 

  По-долу можете да видите един клип на Медицински Център Енвита (Envita Medical Center) в Аризона, САЩ, който е един от водещите интегративни центрове за лечение на лаймска болест. Клипът се отнася за хронична лаймска болест. Когато става въпрос за хронифицирането на болестта, пъзелът е толкова сложен, че антибиотиците, ко-инфекциите, биофилмът и различните форми на спирохетите са само една част от този пъзел. Клипчето е на английски език, но може да се избере да се преведат автоматично на български език субтитри, за онези хора, които няма да го разберат на английски.

Напиши коментар

Е-мейл адресът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

Вижте още:
  Кърлежите носят десетки инфекциозни болести и…